Желязото ръждясва. Среброто може да потъмнее. Медта с времето променя цвета си. А златото може да престои стотици и дори хиляди години и все още да запази характерния си блясък.
Причината е проста, но впечатляваща: златото е изключително химически устойчив метал. То много трудно реагира с веществата, които обикновено причиняват корозия.
Какво всъщност е ръждата?
Ръждата е специфична форма на корозия, която се образува при желязото и съдържащите желязо сплави. Когато желязото реагира с кислород и влага, постепенно се образуват железни оксиди — това, което познаваме като ръжда.
При много други метали процесът е подобен. Повърхността реагира с околната среда и се образуват нови химични съединения, които променят цвета, структурата и понякога здравината на метала.
Златото почти не реагира с кислорода
Златото е сред най-слабо реактивните метали. При обикновени условия то не реагира лесно с кислорода във въздуха и не образува стабилен слой от оксиди по повърхността си.
Това е основната причина чистото злато да не ръждясва и да не потъмнява по начина, по който го правят много други метали.
Защо се нарича благороден метал?
Златото принадлежи към групата на така наречените благородни метали. Това са метали, които се отличават с висока устойчивост на окисление и корозия.
Именно тази химична устойчивост е една от причините златото да бъде ценено още от древността. Намерено в земята или в речни наноси, то често се среща в сравнително чисто метално състояние, вместо като ръждясало или силно променено съединение.
Може ли златото все пак да бъде разтворено?
Да — но не лесно.
Златото е устойчиво на повечето обикновени киселини. Съществуват обаче специални химични смеси, които могат да го разтворят. Най-известната е царската вода — смес от концентрирана солна и азотна киселина.
Фактът, че е необходима толкова агресивна химична среда, добре показва колко устойчив е металът при нормални условия.
Тогава защо някои златни бижута потъмняват?
Тук идва важната разлика между чистото злато и златната сплав.
Повечето бижута не са изработени от 24-каратово чисто злато. При 14К или 18К към златото са добавени други метали, за да се увеличат твърдостта и устойчивостта на изделието.
Тези допълнителни метали могат да реагират с влага, пот, козметика, препарати или вещества от околната среда. Затова понякога по повърхността на златното бижу може да се появи леко потъмняване или промяна на оттенъка.
Това не означава, че самото злато е ръждясало. Обикновено реакцията идва от останалите метали в сплавта или от натрупвания по повърхността.
Има ли значение каратът?
Да. Колкото по-високо е съдържанието на чисто злато, толкова по-малък е делът на останалите метали в сплавта.
Затова по-висококаратното злато обикновено е по-устойчиво на химични промени по повърхността, но едновременно с това е и по-меко.
При по-нисък карат сплавта може да бъде по-твърда и практична за ежедневно носене, но съдържа по-голям процент метали, които могат да реагират с околната среда.
Защо археолозите намират златни предмети в толкова добро състояние?
Точно заради тази химична устойчивост.
Златни монети, украшения и декоративни предмети, останали под земята в продължение на векове, могат да бъдат открити в изненадващо добро състояние. Докато други метали около тях може да са силно корозирали, златото често запазва формата и значителна част от първоначалния си вид.
Това свойство е една от причините златото да бъде толкова важно не само за бижутерията, но и като материал за съхраняване на стойност през поколенията.
Златото старее различно
Златото може да се надраска, да се огъне или да загуби част от полировката си, но не се разрушава чрез ръжда по начина, по който го прави желязото.
Именно затова едно добре изработено и правилно поддържано златно бижу може да се носи десетилетия и след това да бъде предадено на следващото поколение.
Тази комбинация от красота, обработваемост и химична устойчивост е една от причините златото да остане толкова ценен материал през цялата човешка история.
